Балада
Помниш ли ти, обич моя,
думите ни, шепнати в пороя
и обещанията, по-ценни и от злато...
Защо това бе последното ни лято?
Ще простиш ли ти лъжите,
прошепнати тайно под липите?
А щом намериш друга с моите очи,
сърцето ми цената ще плати.
Ще споделиш ли с мен тъгата,
причинена ти от мен самата?
Ще се скриеш ли при мене от пороя?
Аз още чакам, обич моя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Събева Всички права запазени
