Балада за бавния хотел
БАЛАДА ЗА БАВНИЯ ХОТЕЛ
… ще изкъртя за теб и вратите на Рая с ритник,
и със влака през Горна ще те водя със мен на морето –
в някой бавен хотел със дискретно бръмчащ климатик,
със таксито, което пред него е вечно заето,
с триж по-бавен room service, когато ни носи кафе,
и – разстлал ти косите на прерии, пампи и тундри,
ненаситни и готини! – на дамаската от кадифе
ще се любим – два пубера, алчни за още секунди,
в магазина отсреща ще ти купя парфюмче и лак –
като ходиш край мен, да ти святка в нощта педикюра,
за последно в живота аз приличам на влюбен глупак,
но какво ми остава, когато си толкова щура? –
и кънти ми във чашата бучката айсбергов лед,
и тютюнът ми гони комарите в бавната стая,
ох! – когато решиш да си тръгнеш, купи си билет? –
щото пет пари нямам да те смъкне бакшишът от Рая,
а в купето до Горна, преметнала крак върху крак,
може би на полето през прозореца ще ти се мярна?...
И прощално ще вия във съня ти след бързия влак,
с който ти си замина от мен, от морето и Варна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
