23.03.2012 г., 11:08

Балада за Грабежа

658 1 3

                 По мита за вграждането

Майстори стари сграда градили...
Денем градили, нощем рушили...
Пили ракия, кърваво вино
на вересия девет години...

Майстори рекли тъй на народа:
 - Слушайте, братя! Слушайте, хора! -
За да направим по-здрав градежа,
трябва да сторим жертва човешка!...

Дава народът, колкото може -
носи на тия майстори божи...
Съхне народът - и оголява,
и обосява... И се стопява...

Майстори казват пак на народа:
 - Вярвайте, братя! Вярвайте, хора!...
Доста строежа сме го градили,
ала бъдете по-търпеливи!...

Плаче народът - сам във Всемира...
Жени не раждат, деца умират...
Колко ли още жертви ще трябват?...
Сградата вече гробище става...

А на градежа лее се вино -
хапва и пийва славна дружина...
Денем полагат нови основи -
нощем събарят със сили нови...

Марин Тачков
("Български песни", 2002 г. , редактиран вариант)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Тачков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за добрите отзиви, Елена, Валентин, Чомолунгм!
  • Великолепни метафори, разгърнати алюзии, висок градус на стихописане. Внушенията са разбираеми за всеки, защото са взети от ежедневието. Не е лесно грозотата на времето ни да намери поетическо превъплъщение, но тук това е постигнато. Поздравявам!
  • Колко истина... Поздрав, Марин!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...