БАЛАДА ЗА КРИВАТА НИВА
... започна да ми става все по-скъп
животът, който взе да си отива –
престанах да обръщам тежък гръб
на своята проклета крива нива.
Отдавна спрях да мисля за пари –
живях добре със две – и лошо с двеста.
Делих си хляба с хорица добри.
Сам си преглъщах мъката злочеста.
Не гънах врат пред царския престол.
И братец бях на просяка пред храма.
А моят поетичен ореол ...