27.07.2023 г., 13:37

Балада за кривата нива

408 4 7

БАЛАДА ЗА КРИВАТА НИВА

 

... започна да ми става все по-скъп

животът, който взе да си отива –

престанах да обръщам тежък гръб

на своята проклета крива нива.

 

Отдавна спрях да мисля за пари –

живях добре със две – и лошо с двеста.

Делих си хляба с хорица добри.

Сам си преглъщах мъката злочеста.

 

Не гънах врат пред царския престол.

И братец бях на просяка пред храма.

А моят поетичен ореол

бе просто тъпа зрителна измама.

 

Събудят ли ме Третите петли,

доливам си в кандилцето елея,

дано – си казвам, Бог да се смили! –

че още мъничко да поживея.

 

Кача ли се във Райския чертог,

душата ми дали ще е щастлива?

Живях красив Живот – без аналог! –

сеяч на думи в кривата си нива.

 

27 юлий 2023 г.

гр. София, 6, 30 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...