Обичам, когато съм с теб
и мразя, когато те няма,
аз сядам пред листа смутен
балада да пиша, за двама...
Темата всъщност е тя,
любовта ни, търсеща безкрая.
Като птица в небето лети
и се връща пак в топлата стая...
Щом намери сърцата ни тя,
две души в една пак събира
и в гнездото ни пак загнезди,
много обич в него открила...
© Драгомир Костадинов Всички права запазени