24.05.2018 г., 15:01

Балони

1.3K 0 2

 

Бяхме заедно,

с вплетени тела,

докосвах те,

докосваше ме ти…

Топло чувство

ме изпълваше приятно,

от допира ти,

ми идваше да литна.

В миг

по-лека се усетих –

слънцето по-близко бе,

земята – по-далечна.

Към теб погледах

и се ужасих –

отдалечавах се от теб,

носена от топъл вятър…

 

Чу се звън,

очи отворих…

усмихнах се –

с теб

не сме балони!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...