Бяхме заедно,
с вплетени тела,
докосвах те,
докосваше ме ти…
Топло чувство
ме изпълваше приятно,
от допира ти,
ми идваше да литна.
В миг
по-лека се усетих –
слънцето по-близко бе,
земята – по-далечна.
Към теб погледах
и се ужасих –
отдалечавах се от теб,
носена от топъл вятър…
Чу се звън,
очи отворих…
усмихнах се –
с теб
не сме балони!
© Ласка Александрова All rights reserved.