Бяхме заедно,
с вплетени тела,
докосвах те,
докосваше ме ти…
Топло чувство
ме изпълваше приятно,
от допира ти,
ми идваше да литна.
В миг
по-лека се усетих –
слънцето по-близко бе,
земята – по-далечна.
Към теб погледах
и се ужасих –
отдалечавах се от теб,
носена от топъл вятър…
Чу се звън,
очи отворих…
усмихнах се –
с теб
не сме балони!
© Ласка Александрова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
