Бяхме заедно,
с вплетени тела,
докосвах те,
докосваше ме ти…
Топло чувство
ме изпълваше приятно,
от допира ти,
ми идваше да литна.
В миг
по-лека се усетих –
слънцето по-близко бе,
земята – по-далечна.
Към теб погледах
и се ужасих –
отдалечавах се от теб,
носена от топъл вятър…
Чу се звън,
очи отворих…
усмихнах се –
с теб
не сме балони!
© Ласка Александрова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
