Балът на суетата
Суетата на бал ме покани.
"Хей, чаровнико ведър! Ела!
Потанцувай в елит от избрани,
без тъга от човешки тегла!
Ето, празнично трепка конякът
в тази чаша от нежен кристал...
Колко други въздишат и чакат
да им връча покана за бал...
Теб харесах! Че ти си прекрасен!
Имаш лира и леко твориш!
И ще бъдеш на гребена, Ясен,
с този толкова ценен престиж.
Тук заглежда те дворцова дама,
там следи те професор мастит.
Пий коняка, и нека сме двама -
суетата с поета честит...
Уморих се от светската проза.
С чудни стихове днес ме възпей!
Подари ми най-огнена роза
в този мой символичен бордей!
Куртизантка до девствен патриций -
няма по-завладяващ сюжет.
Погледни ме с дълбоки зеници!
Обладай ме в куплет след куплет!..."
Бях низвергнат... Отказах да пиша.
Суетата за сноб ме смени.
И се върнах в мизерната киша -
там, където тъгата звъни.
(Точка на замръзване)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
