Врата открехвам. Гърлото ме стяга...
Сълзите съхнат в детски спомен жив.
Хлапакът палав, сякаш в храм присяда
и пред баща си тръпне мълчалив:
Очите му са все такива - строги,
косата му е бял житейски сняг...
Шега и в труднината ще намери.
На майчината дума – похлупак...
Ще скъта мълком бащината обич,
щом заразказвам как не ми върви.
Ще вземе чашките – в бюфета горе
и виното от звън ще прокърви... ...