Баща ми

16.10.2011 г., 10:18 ч.

Поезия » Друга

543 0 5

Откакто се помня, всяка нощ татко
след залез по двора се скита замаян.
Посмее се дълго, поплаче за кратко,
но вечно умислен говори за мама.

Подиша от въздуха тежък, въздъхне,
с оркестъра щурчoв тъжовно попее,
умори се и седне до бряста изсъхнал.
Дори тъмнината му мирише на нея.

И вятъра пита - не я ли е срещал,
косите ù стръмни не е ли катерил.
А после внезапно за друго се сеща.
Какво ли в душата си пак е намерил?!

Не върви като другите хора по пътя,
защото все сам си рисува пътеки.
И вярва, че само така ще достигне
до нея, за да му бъде по-леко...

Онази вечер прощална му беше.
Закле ми се в своята обич голяма...

На сутринта станах. Той спеше...
Заспал със усмивката тиха на мама...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.