Басня от блатото
В малко блато сред полето
падна пролетна мъгла
и всичко сиво стана цветно
над зелената вода.
Слънце в блатото просветна,
"освети" сезона нов.
Литна щъркел във небето
време беше за любов!
Млад жабок в калта изплува,
свърши зимният му сън,
скочи в блатото да плува,
ставаше за плаж навън.
Но денят бе доста хладен
и след малко дължини,
жабата от студ се схвана
сред зелените вълни.
Запремята се брутално
с тежки крампи в коленете,
взе да кряка силно, жално:
- Помощ! Моля, помогнете!
Плуваше наблизо щука
гладна, слаба, неугледна.
Тя във пролетната скука
алчно в жабата погледна.
Взря се в плячката доволно,
в бутчетата сочни, тлъсти...
и в късмета си неволно
взе, че бързо се прекръсти.
Но не знам защо размисли
над трофейната сполука.
Без да иска си помисли,
че в жабока има кука.
В миг съзря лъжа голяма
там сред блатното кокиче.
Бе попаднала в измама
като глупаво момиче.
Мигом свърна, гръб обърна,
каза сбогом на късмета...
и набързо се завърна
пак сред ловните полета.
Но пропусна да почука
на дърво за нов късмет...
и сочна жаба пълна с куки
пак се пръкна за обед.
Плуваше тя бруст небрежно
там сред блатната мъгла,
беше тлъстичка и "нежна"
и не гълташе вода.
Щуката бе жадна, гладна,
не помисли този път.
В миг на куките се хвана
и на дървения прът.
Почна страшно да се мята,
да проклина "таз" съдба...
и попадна на земята
във рибарската торба.
Някак...схванатата жаба
криво ляво се съвзе...
Тя започна да се радва
над рибарския успех.
Изкатери се на суша
във фаталния си час...
и изду голяма гуша,
зазлорадства тя на глас.
Щъркелът бе там високо...
Над нещата в пролетта...
Той залитна към жабока
с клюн прониза му плътта...
....
Тази басня бе за щуки...
жаби... щъркели... блата...
Но нека блатните поуки
са за всички по света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
