Басня от блатото
В малко блато сред полето
падна пролетна мъгла
и всичко сиво стана цветно
над зелената вода.
Слънце в блатото просветна,
"освети" сезона нов.
Литна щъркел във небето
време беше за любов!
Млад жабок в калта изплува,
свърши зимният му сън,
скочи в блатото да плува,
ставаше за плаж навън.
Но денят бе доста хладен
и след малко дължини,
жабата от студ се схвана
сред зелените вълни.
Запремята се брутално
с тежки крампи в коленете,
взе да кряка силно, жално:
- Помощ! Моля, помогнете!
Плуваше наблизо щука
гладна, слаба, неугледна.
Тя във пролетната скука
алчно в жабата погледна.
Взря се в плячката доволно,
в бутчетата сочни, тлъсти...
и в късмета си неволно
взе, че бързо се прекръсти.
Но не знам защо размисли
над трофейната сполука.
Без да иска си помисли,
че в жабока има кука.
В миг съзря лъжа голяма
там сред блатното кокиче.
Бе попаднала в измама
като глупаво момиче.
Мигом свърна, гръб обърна,
каза сбогом на късмета...
и набързо се завърна
пак сред ловните полета.
Но пропусна да почука
на дърво за нов късмет...
и сочна жаба пълна с куки
пак се пръкна за обед.
Плуваше тя бруст небрежно
там сред блатната мъгла,
беше тлъстичка и "нежна"
и не гълташе вода.
Щуката бе жадна, гладна,
не помисли този път.
В миг на куките се хвана
и на дървения прът.
Почна страшно да се мята,
да проклина "таз" съдба...
и попадна на земята
във рибарската торба.
Някак...схванатата жаба
криво ляво се съвзе...
Тя започна да се радва
над рибарския успех.
Изкатери се на суша
във фаталния си час...
и изду голяма гуша,
зазлорадства тя на глас.
Щъркелът бе там високо...
Над нещата в пролетта...
Той залитна към жабока
с клюн прониза му плътта...
....
Тази басня бе за щуки...
жаби... щъркели... блата...
Но нека блатните поуки
са за всички по света!
© Yuri Yovev All rights reserved.
