19.01.2010 г., 9:58 ч.

Бастунът и залезът... 

  Поезия
833 0 27

*          *          *

 


Бе краят на лятото - залез - море,
от плажа съзерцавахме пурпура.
Потъваше слънцето... незнайно къде,
изваяна - прелестна скулптура...
Червени отенъци в тъмно небе
рисуваха приказни блясъци,
примесени фино с дъх на море
и на чайки с задъхани крясъци...

Наоколо хора - всички говорят:
- Каква красота - неземно видение...
Сочат небето,  други пък спорят,
... хора... от три поколения...
А там, при огъня - до дюните близо,
с поглед наведен - момиче мълчи...
Отрони се капка върху бялата риза
от влажните мигли на красиви очи.
Сетне, изправи се - олюля се и... тръгна,
към табора цигански, вдигнал катун...
красотата на залеза в мене помръкна,
щом в ръката видях ù...

 

Един бял бастун...

 

*          *          *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??