Бастунът и залезът...
* * *
Бе краят на лятото - залез - море,
от плажа съзерцавахме пурпура.
Потъваше слънцето... незнайно къде,
изваяна - прелестна скулптура...
Червени отенъци в тъмно небе
рисуваха приказни блясъци,
примесени фино с дъх на море
и на чайки с задъхани крясъци...
Наоколо хора - всички говорят:
- Каква красота - неземно видение...
Сочат небето, други пък спорят,
... хора... от три поколения...
А там, при огъня - до дюните близо,
с поглед наведен - момиче мълчи...
Отрони се капка върху бялата риза
от влажните мигли на красиви очи.
Сетне, изправи се - олюля се и... тръгна,
към табора цигански, вдигнал катун...
красотата на залеза в мене помръкна,
щом в ръката видях ù...
Един бял бастун...
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
