* * *
Бе краят на лятото - залез - море,
от плажа съзерцавахме пурпура.
Потъваше слънцето... незнайно къде,
изваяна - прелестна скулптура...
Червени отенъци в тъмно небе
рисуваха приказни блясъци,
примесени фино с дъх на море
и на чайки с задъхани крясъци...
Наоколо хора - всички говорят:
- Каква красота - неземно видение...
Сочат небето, други пък спорят, ...