***
разпилява се
из целия град,
из ц е л и я т и с в я т:
със своята тъга –
със цялата си радост
окупира те...
не я събираш
от своите руини;
отломките ѝ няма да прокудиш
от душата;
скърбиш, щом
тъгата ѝ вече е чужда,
не твоя, не твоя...
а е далечна;
отметна времето,
в което да я държиш,
да я държиш будна...
тя блести
в лунносребрист оттенък
насред неброими други светлинки,
а есента в сърцето
бавно обсипва със сън
всички твои инстинкти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчоглед Всички права запазени
Оцеляването е жестока игра!
