разпилява се
из целия град,
из ц е л и я т и с в я т:
със своята тъга –
със цялата си радост
окупира те...
не я събираш
от своите руини;
отломките ѝ няма да прокудиш
от душата;
скърбиш, щом
тъгата ѝ вече е чужда,
не твоя, не твоя...
а е далечна;
отметна времето,
в което да я държиш,
да я държиш будна...
тя блести
в лунносребрист оттенък
насред неброими други светлинки,
а есента в сърцето
бавно обсипва със сън
всички твои инстинкти.
© Слънчоглед All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Оцеляването е жестока игра!