разпилява се
из целия град,
из ц е л и я т и с в я т:
със своята тъга –
със цялата си радост
окупира те...
не я събираш
от своите руини;
отломките ѝ няма да прокудиш
от душата;
скърбиш, щом
тъгата ѝ вече е чужда,
не твоя, не твоя...
а е далечна;
отметна времето,
в което да я държиш,
да я държиш будна...
тя блести
в лунносребрист оттенък
насред неброими други светлинки,
а есента в сърцето
бавно обсипва със сън
всички твои инстинкти.
© Слънчоглед All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Оцеляването е жестока игра!