Бежанци
Наричаме ги напаст, бежанци,
натрапници, ислямски терористи,
мигранти или просто чужденци
заплашващи реда. На прима виста,
първосигнално гоним ги с омраза,
и срещаме ги – пак първосигнално –
с добре дошли. Прииждат на талази –
мъже, жени, деца с очи печални -
и подкопават, сякаш са от пясък,
устоите познати на света,
показват ни, зад лъскавия блясък
дълбоката и страшна пустота
на древни страхове и егоизъм...
Съвсем не съдя криви ли сме, прави!
Но виждам как от многото си ризи,
съвсем по християнски, си не дават
дори една Европа, САЩ, Русия...
И мисля още, че е късно вече
за помощи и ризи! Не просия
и милостиня нужни са, а меч и
единна воля! Не за да ни има!
Макар и луд, светът ще оцелее
тъй както оцеля след Хирошима.
Но струва ли си той да се живее?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
