1.02.2018 г., 0:23 ч.

Белег от целувка 

  Поезия
980 9 13


Не може в клуп конопен да го впримчи
на времето нетрайната заблуда –
езически тотем и кръст пиринчен –
изкуството е храм за шепа луди.

 

Те стих ще ви напишат в късна доба,
или ще ви дарят със слънчогледи.
Дамгосани, отричани със злоба –
един от тях ще свири глух и беден.

 

По своя воля – често ще си тръгват
прегърбени от жлъч и вълчи страсти.
В далечна Куба ловна пушка гръмна.
В Димитровград един поет угасна.

 

Понякога съдбата с пръст ги тика
и шалът е бесило от коприна.
Есенин сякаш сам на глас повика
онази луда, луда балерина.

 

Белязани с целувката на Господ,
наказани със същата от Юда,
разсипани мъниста в росен троскот –
талантът е убежище за лудите.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??