Белег от целувка
Не може в клуп конопен да го впримчи
на времето нетрайната заблуда –
езически тотем и кръст пиринчен –
изкуството е храм за шепа луди.
Те стих ще ви напишат в късна доба,
или ще ви дарят със слънчогледи.
Дамгосани, отричани със злоба –
един от тях ще свири глух и беден.
По своя воля – често ще си тръгват
прегърбени от жлъч и вълчи страсти.
В далечна Куба ловна пушка гръмна.
В Димитровград един поет угасна.
Понякога съдбата с пръст ги тика
и шалът е бесило от коприна.
Есенин сякаш сам на глас повика
онази луда, луда балерина.
Белязани с целувката на Господ,
наказани със същата от Юда,
разсипани мъниста в росен троскот –
талантът е убежище за лудите.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
