Бели облаци в небето,
по тревата бисерна роса,
бягат бързо над полето,
носят нежност и тъга.
Бялото и черното във мене
водят винаги борба,
бели облаци в небето
ме прегръщат с любовта.
Ще открия ли пътека,
по която да вървя?
Ще те срещна ли накрая,
моя чакана мечта?
Бели облаци в небето –
най-красиви в този ден,
ще попитат в теб сърцето –
ще се влюбиш ли във мен.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени