20.05.2024 г., 12:05

Бели облаци

445 2 2

         

     Бели облаци

 

Бели облаци в небето,

по тревата бисерна роса,

бягат бързо над полето,

носят нежност и тъга.

 

Бялото и черното във мене

водят винаги борба,

бели облаци в небето

ме прегръщат с любовта.

 

Ще открия ли пътека,

по която да вървя?

Ще те срещна ли накрая,

моя чакана мечта?

 

Бели облаци в небето –

най-красиви в този ден,

ще попитат в теб сърцето –

ще се влюбиш ли във мен.

 

         Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • zelenaradost (Милена Френкева), много благодаря! Всеки си има предпочитания.
  • Лееш красота! Но тук харесват друга. Твоята е нежна, ефирна и истинска. Тук други неща са на мода.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...