Бели облаци в небето,
по тревата бисерна роса,
бягат бързо над полето,
носят нежност и тъга.
Бялото и черното във мене
водят винаги борба,
бели облаци в небето
ме прегръщат с любовта.
Ще открия ли пътека,
по която да вървя?
Ще те срещна ли накрая,
моя чакана мечта?
Бели облаци в небето –
най-красиви в този ден,
ще попитат в теб сърцето –
ще се влюбиш ли във мен.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
