Бели облаци в небето,
по тревата бисерна роса,
бягат бързо над полето,
носят нежност и тъга.
Бялото и черното във мене
водят винаги борба,
бели облаци в небето
ме прегръщат с любовта.
Ще открия ли пътека,
по която да вървя?
Ще те срещна ли накрая,
моя чакана мечта?
Бели облаци в небето –
най-красиви в този ден,
ще попитат в теб сърцето –
ще се влюбиш ли във мен.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
