Бели стъпки в душата
БЕЛИ СТЪПКИ В ДУШАТА
Да си простим е време, май –
и, ако може – да забравим.
В товар ли залчета корави
ще мъкнем до самия край?
Не сме се питали защо
по пътя стръмен сме поели.
А в необятните предели
Бог меси ни с едно тесто –
пече ни огън, бие дъжд,
в калчица всеки се превръща –
лепило и темел за къща.
И ще ми се – поне веднъж
най-ближния си да прегръщаш,
разбрал, че сте едни и същи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
