17.03.2024 г., 17:44 ч.

Бели стъпки в душата 

  Поезия » Философска, Строги форми
323 3 7

БЕЛИ СТЪПКИ В ДУШАТА

 

Да си простим е време, май –

и, ако може – да забравим.

В товар ли залчета корави

ще мъкнем до самия край?

 

Не сме се питали защо

по пътя стръмен сме поели.

А в необятните предели

Бог меси ни с едно тесто –

 

пече ни огън, бие дъжд,

в калчица всеки се превръща –

лепило и темел за къща.

 

И ще ми се – поне веднъж

най-ближния си да прегръщаш,

разбрал, че сте едни и същи.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??