Отражение в хаоса
Обичам със живота да играя,
така, че аз докрай да се отричам.
За мене всеки ден да бъде краят
и с него до безкрай да се надтичвам.
Намирайки си пристан без посока,
така да мога да се колебая,
че да ме грабне пак на хаоса потокът
и дивата ми ярост най-накрая.
И в смисъл, че достигам глупостта си,
в навечерия от мигове комични,
преследвайки докрай наивността си,
превръщайки ги в спомени безлични.
С дълбока безпристрастност архаична,
играя си с живота на комар.
От тази сага, май афористична,
за тази болест няма вече цяр.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бончо Бончев Всички права запазени