18.06.2021 г., 9:53  

Отражение в хаоса

609 0 0

Обичам със живота да играя,

така, че аз докрай да се отричам.

За мене всеки ден да бъде краят

и с него до безкрай да се надтичвам.

 

Намирайки си пристан без посока,

така да мога да се колебая,

че да ме грабне пак на хаоса потокът

и дивата ми ярост най-накрая.

 

И в смисъл, че достигам глупостта си,

в навечерия от мигове комични,

преследвайки докрай наивността си,

превръщайки ги в спомени безлични.

 

С дълбока безпристрастност архаична,

играя си с живота на комар.

От тази сага, май афористична,

за тази болест няма вече цяр.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бончо Бончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...