Обичам със живота да играя,

така, че аз докрай да се отричам.

За мене всеки ден да бъде краят

и с него до безкрай да се надтичвам.

Намирайки си пристан без посока,

така да мога да се колебая,

че да ме грабне пак на хаоса потокът

и дивата ми ярост най-накрая.

И в смисъл, че достигам глупостта си,

в навечерия от мигове комични,

преследвайки докрай наивността си,

превръщайки ги в спомени безлични.

С дълбока безпристрастност архаична,

играя си с живота на комар.

От тази сага, май афористична,

за моята болест сигур' няма цяр.