Белите кости

Das_verlorene_Kind (Гери Михайлова)
16 12

27.05.2008 г., 9:23 ч.

Поезия

845 0 0

Непреходни, вечни остават,
валят
сълзите човечни,
във мрака не мрат.
Ковани, железни -
не ще ни сломят
безпътни надежди,
пропаднали в плът.
Не ще да изгнием
от жажда и глад,
напук на камбаните
смъртни - зоват.
Но глухи ще бъдем за техния пир,
под снежните преспи посяваме мир.
И костите бели
са малки цветя,
които обичат студа на снега.
Те чакат в покоя последния ден,
тръбите небесни и Бога светен!
...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.