21.02.2007 г., 7:36

БЕЛИТЕ СТЕНИ

840 0 8
Запълних празния си свят със дим,
бе ми писнало да гледам белите стени
на тъжните му стаи и ми бе необходим
за бариера. Между тях и моите очи...

... Очите той започна да ми дразни,
животът ми покри със странен сън.
Задушават се секундите, умират празни
и тежък сняг вали навън.

Затуй ела при мен, във мойта бяла стая,
шмугни се през ключалката и влез при мен,
измести дима с изваяното тяло
и кажи ми, че навън е светъл ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ех, някога можех да пиша и хубави стихове... Искам да вали.
  • Много хубаво!
    Поздрав!
  • Затуй ела при мен, във мойта бяла стая,
    шмугни се през ключалката и влез при мен,
    измести дима с изваяното тяло,
    и кажи ми, че навън е светъл ден.

    Желая ти твоята бяла стая да бъде пълна със светлина и любов!
    Поздрав!
  • Браво!
  • Първоначално всява тъга...но в края,между редовете се чете надежда.Важно е всичко да завършва оптимистично или поне стремежът да отразява такова желание!

    Много красиво!Усмивки!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...