меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
21.02.2007 г., 7:36 ч.

БЕЛИТЕ СТЕНИ 

  Поезия
623 0 8
Запълних празния си свят със дим,
бе ми писнало да гледам белите стени
на тъжните му стаи и ми бе необходим
за бариера. Между тях и моите очи...

... Очите той започна да ми дразни,
животът ми покри със странен сън.
Задушават се секундите, умират празни
и тежък сняг вали навън.

Затуй ела при мен, във мойта бяла стая,
шмугни се през ключалката и влез при мен,
измести дима с изваяното тяло
и кажи ми, че навън е светъл ден.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ех, някога можех да пиша и хубави стихове... Искам да вали.
  • Много хубаво!
    Поздрав!
  • Затуй ела при мен, във мойта бяла стая,
    шмугни се през ключалката и влез при мен,
    измести дима с изваяното тяло,
    и кажи ми, че навън е светъл ден.

    Желая ти твоята бяла стая да бъде пълна със светлина и любов!
    Поздрав!
  • Браво!
  • Първоначално всява тъга...но в края,между редовете се чете надежда.Важно е всичко да завършва оптимистично или поне стремежът да отразява такова желание!

    Много красиво!Усмивки!
  • Много хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Хареса ми!Покана за надежда!
  • Хубав и силен стих!!!
    Браво!
Предложения
: ??:??