Feb 21, 2007, 7:36 AM

БЕЛИТЕ СТЕНИ

  Poetry
844 0 8
Запълних празния си свят със дим,
бе ми писнало да гледам белите стени
на тъжните му стаи и ми бе необходим
за бариера. Между тях и моите очи...

... Очите той започна да ми дразни,
животът ми покри със странен сън.
Задушават се секундите, умират празни
и тежък сняг вали навън.

Затуй ела при мен, във мойта бяла стая,
шмугни се през ключалката и влез при мен,
измести дима с изваяното тяло
и кажи ми, че навън е светъл ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Comments

Comments

  • ех, някога можех да пиша и хубави стихове... Искам да вали.
  • Много хубаво!
    Поздрав!
  • Затуй ела при мен, във мойта бяла стая,
    шмугни се през ключалката и влез при мен,
    измести дима с изваяното тяло,
    и кажи ми, че навън е светъл ден.

    Желая ти твоята бяла стая да бъде пълна със светлина и любов!
    Поздрав!
  • Браво!
  • Първоначално всява тъга...но в края,между редовете се чете надежда.Важно е всичко да завършва оптимистично или поне стремежът да отразява такова желание!

    Много красиво!Усмивки!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...