yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
27.11.2009 г., 19:08 ч.

Белият мраморен гълъб 

  Поезия
836 0 25

 

Там, някъде, зад хоризонта,

е душата на мама – далече, далече… от мен.

И само северният ноемврийски вятър

полюлява клоните на брезата, от нейната майка посадена.

 

А мама я няма – от толкова много години.

И отдавна, толкова от отдавна не съм била при нея,

край могилата, с белия гълъб и дива къпина,

с бялата пейка – да изповядам душата си.

 

Да й разкажа за проблемите, за децата, за себе си,

да погаля с ръце студения мрамор, да го стопля с сълзите си.

Време ми е за поредното разкаяние,

а толкова много имам да й разказвам.

 

Да отпуши затлаченото русло на душата ми,

както винаги го е правила – с невидима ласка

и тръгвайки си, отново да видя

как белият мраморен гълъб отлетя в небесата.

При нея.

 

 

24.11.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??