30.09.2020 г., 10:04

Белокрили мечти

634 2 5

Белокрили мечти

при мене долитат,

галят ме нежно

с луни лъчи,

седефно светят -

надежда покълва

и изпълват с трепет

душа и сърце...

 

Белокрили мечти

седефно светят -

и политаме смело

за полета нов,

този свят е прекрасен...

само трябва да видиш,

само трябва да знаеш,

че си силен и можещ,

не подвластен на буриите...

и този свят така кристално

блести във всяка моя сълза!

 

Белокрили мечти,

тъй прекрасни и сладки,

изпълват сетивата ми

с мир, любов и надежда...

И ето ме,вървя смело по пътя

и разпилявам със шепи -

седефени мисли та в нощта

да ви светят - мечти белокрили!

 

27.09.2020г

Катя Джамова

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Марина, благодаря ти от сърце за хубавите думи!
  • Много ефирно и нежно... Както е казал народа - "Бели ядове..."
    "само трябва да видиш,
    само трябва да знаеш,
    че си силен и можещ,
    не подвластен на буриите..."
  • Георги, благодаря ти за хубавите думи!

    Младене, благодаря ти за хубавите думи и коментар!
    Да така е нуждаем се от белокрили мечти...
    Вълшебно е когато музата се завърне и те докосне
    с ангелските си крила...

    Пожелавам ви вълшебна творческа вечер
    и нови творчески успехи!
  • Всеки човек се нуждае от белокрили мечти. И дай боже в живота ни поне една от тях да се сбъдне. Много ефирен и докосващ стих, носител на светлото начало. Поздравление, Катя!
  • Хубаво стихотворение.
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...