25.09.2007 г., 14:30

Белязана от любовта

682 0 1
     Белязана от любовта  

Съдбата играе своята шега,
иска тя да върне отново любовта.
Отново да изгрее сияйната зора,
отново да разцъфнат повяхнали цветя.

Изтръгната от мене
беше любовта.
Нямаше упойка,
много ме боля.

Само аз обичах,
що не ме разбра.
Тръгна си внезапно,
дума не каза.

Къде да търся живата вода ?
Раната да ръся, болката да спра.
Очи от сълзи да измия,
спомен мрачен да изтрия.

Как сега да видя светеща зора
и да повярвам отново в обичта.
Белега от рана нали ще разраня,
белязана съм аз от любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...