Белязана от любовта  

Съдбата играе своята шега,
иска тя да върне отново любовта.
Отново да изгрее сияйната зора,
отново да разцъфнат повяхнали цветя.

Изтръгната от мене
беше любовта.
Нямаше упойка,
много ме боля.

Само аз обичах,
що не ме разбра.
Тръгна си внезапно,
дума не каза.

Къде да търся живата вода ?
Раната да ръся, болката да спра.
Очи от сълзи да измия,
спомен мрачен да изтрия.

Как сега да видя светеща зора
и да повярвам отново в обичта.
Белега от рана нали ще разраня,
белязана съм аз от любовта.