Sep 25, 2007, 2:30 PM

Белязана от любовта

  Poetry
685 0 1
     Белязана от любовта  

Съдбата играе своята шега,
иска тя да върне отново любовта.
Отново да изгрее сияйната зора,
отново да разцъфнат повяхнали цветя.

Изтръгната от мене
беше любовта.
Нямаше упойка,
много ме боля.

Само аз обичах,
що не ме разбра.
Тръгна си внезапно,
дума не каза.

Къде да търся живата вода ?
Раната да ръся, болката да спра.
Очи от сълзи да измия,
спомен мрачен да изтрия.

Как сега да видя светеща зора
и да повярвам отново в обичта.
Белега от рана нали ще разраня,
белязана съм аз от любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...