Берлин
Берлин
Стоиш сега, голям, невъзмутим,
прострял снага в сърцето на Европа;
от едни мразен, за други любим,
за трети спомен за живота в окопа.
Отдавна са заглъхнали гърмежите,
и грохота на танкови вериги.
Кръвта бе отмита от валежите,
но за скръбта думите не стигат.
Ти видя как твоите деца
протегнаха безмилостно ръце
да сграбчат хищнически света
и гледаше ги със свито сърце.
Ала светът, от удара разбуден,
в юмрук сви всичките си сили
и ти потръпна, гледайки учуден
как те към теб се бяха устремили.
Децата твои гинеха разбити
далеч от теб, далече от дома.
Ти хапеше до кръв юмруци свити
и тръпки лазеха ти по гърба.
Изправен срещу пурпурния гняв
на цялата размирена вселена
и сякаш изкован от яка сплав,
която не може да бъде сразена,
с очи ти търсеше други очи-
уплашени, горящи с пламъци ужасни-
очите на твойте синове, дъщери,
очите сини, мечтателни, ясни.
Подобно падащите звезди по небето,
те гаснеха, потъваха в земята.
И как кървеше ти от жал сърцето,
когато си погребваше децата!
А светът тъкмо бе вдигнал ръка
веднъж завинаги да те довърши.
По улиците ти рукна от кърви река
и хората мълвяха: “Всичко свърши!”
Раздран като изписан лист хартия,
пробит от стотици снаряди,
глава ти сведе пред безумната стихия
като агнец сред стадо лешояди.
И тъй притихна. Сива тишина
над рухналите сгради плъзна
като носеща проклятия слана.
Кръвта ти в жилите замръзна.
А беше пролет и животът
се веч пробуждаше от сън.
Отминал сякаш бе потопът
от писъци, кръв и огън.
И в цялата тази безумна разруха,
сред трагедията на милиони
човешки гласове се чуха
и детски смях се отнейде отрони.
Ти трепна и наведе влажни очи
към тъжните руини на полигона,
където видя как нещо стърчи-
разцъфнало бе цвете от бетона!
Животът не те бе изоставил,
смъртта не ще е вечен гост
Създателят бе знак оставил-
към бъдещето светъл мост.
И пак, съсипан от погрома,
с очи, набити с кръв и шлака,
като море пред вълнолома
ти сведе поглед и заплака.
Тъй срещна ти зората на мира,
като баща, погребал своя син,
Самичък бе тогава на света,
ала със вдигнато чело, Берлин!
Стоиш сега, голям, невъзмутим,
прострял снага в сърцето на Европа;
от едни мразен, за други любим,
за трети спомен за живота в окопа.
Отдавна са заглъхнали гърмежите,
и грохота на танкови вериги.
Кръвта бе отмита от валежите,
но за скръбта думите не стигат.
Ти видя как твоите деца
протегнаха безмилостно ръце
да сграбчат хищнически света
и гледаше ги със свито сърце.
Ала светът, от удара разбуден,
в юмрук сви всичките си сили
и ти потръпна, гледайки учуден
как те към теб се бяха устремили.
Децата твои гинеха разбити
далеч от теб, далече от дома.
Ти хапеше до кръв юмруци свити
и тръпки лазеха ти по гърба.
Изправен срещу пурпурния гняв
на цялата размирена вселена
и сякаш изкован от яка сплав,
която не може да бъде сразена,
с очи ти търсеше други очи-
уплашени, горящи с пламъци ужасни-
очите на твойте синове, дъщери,
очите сини, мечтателни, ясни.
Подобно падащите звезди по небето,
те гаснеха, потъваха в земята.
И как кървеше ти от жал сърцето,
когато си погребваше децата!
А светът тъкмо бе вдигнал ръка
веднъж завинаги да те довърши.
По улиците ти рукна от кърви река
и хората мълвяха: “Всичко свърши!”
Раздран като изписан лист хартия,
пробит от стотици снаряди,
глава ти сведе пред безумната стихия
като агнец сред стадо лешояди.
И тъй притихна. Сива тишина
над рухналите сгради плъзна
като носеща проклятия слана.
Кръвта ти в жилите замръзна.
А беше пролет и животът
се веч пробуждаше от сън.
Отминал сякаш бе потопът
от писъци, кръв и огън.
И в цялата тази безумна разруха,
сред трагедията на милиони
човешки гласове се чуха
и детски смях се отнейде отрони.
Ти трепна и наведе влажни очи
към тъжните руини на полигона,
където видя как нещо стърчи-
разцъфнало бе цвете от бетона!
Животът не те бе изоставил,
смъртта не ще е вечен гост
Създателят бе знак оставил-
към бъдещето светъл мост.
И пак, съсипан от погрома,
с очи, набити с кръв и шлака,
като море пред вълнолома
ти сведе поглед и заплака.
Тъй срещна ти зората на мира,
като баща, погребал своя син,
Самичък бе тогава на света,
ала със вдигнато чело, Берлин!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
