Берлин
Стоиш сега, голям, невъзмутим,
прострял снага в сърцето на Европа;
от едни мразен, за други любим,
за трети спомен за живота в окопа.
Отдавна са заглъхнали гърмежите,
и грохота на танкови вериги.
Кръвта бе отмита от валежите,
но за скръбта думите не стигат.
Ти видя как твоите деца
протегнаха безмилостно ръце
да сграбчат хищнически света ...