3.12.2007 г., 23:06

Беше, а не може би...

782 0 3

Беше, а не може би,
опита, но се провали,
отново тръгна
и пак падна!

Искаше, а може би не,
живота стискаше в ръце,
до края стигна,
но май в началото се върна!

Трябваше, ала веднага,
на живота примката се стяга,
веднъж избяга,
но пак се хвана!

Можеше, но веднъж само,
веднъж се плаче на чуждо рамо,
плака, но не на шега,
истина беше всяка сълза!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих Зори.
    Не спирай да опитваш и се изправяй все по-силна!
    Поздрав.
  • Важното е да не се предаваме,а да опитваме пак и пак,независимо от резултата!!!Поздравявам те!
  • Хубавичко е! Знаеш ли, в живота успяват не най-силните, не най-мъдрите, не най-интелигентните, а тези, които са гъвкави. Тези, които могат да стават отново и отново. И така - цял живот...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...