20.11.2008 г., 0:47

Без

1.1K 0 5

Без душа.

Без глас.

Без път.

 

Вдишвам.

Издишвам.

Цялата тази любов...

 

Гърдите ме болят като новородено,

поемащо си първи дъх.

 

Без драми.

Без викове.

Без плач.

 

Влиза.

Излиза.

Цялата тази болка...

 

Не, не плача на сбогуване

От репетиране останах без сълзи.

 

От толкова тъгуване

след всяко твое тръгване

... Пресъхнах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...