Без душа.
Без глас.
Без път.
Вдишвам.
Издишвам.
Цялата тази любов...
Гърдите ме болят като новородено,
поемащо си първи дъх.
Без драми.
Без викове.
Без плач.
Влиза.
Излиза.
Цялата тази болка...
Не, не плача на сбогуване
От репетиране останах без сълзи.
От толкова тъгуване
след всяко твое тръгване
... Пресъхнах.
© Анин Всички права запазени
Силен стих!