Nov 20, 2008, 12:47 AM

Без

  Poetry » Love
1.1K 0 5

Без душа.

Без глас.

Без път.

 

Вдишвам.

Издишвам.

Цялата тази любов...

 

Гърдите ме болят като новородено,

поемащо си първи дъх.

 

Без драми.

Без викове.

Без плач.

 

Влиза.

Излиза.

Цялата тази болка...

 

Не, не плача на сбогуване

От репетиране останах без сълзи.

 

От толкова тъгуване

след всяко твое тръгване

... Пресъхнах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...