22.01.2009 г., 10:50

БЕЗ

1K 0 4

ЕЙ НА ОНЗИ ПРОТИВЕН ЗАВОЙ

ТЕ ПРЕГЪРНА С РЪЦЕТЕ СИ МРАКА.

АЗ ПОВИКАХ СЛЕД ТЕБЕ: "ПОЧАКАЙ, ПОСТОЙ!", НО

ТИ ПОТЪНА В НЯКАКЪВ ВХОД, БЕЗ ДА ЧУЕШ, ЧЕ АЗ ТЕ ОБИЧАМ!

 

ОТТОГАВА НЕ ВИЖДАМ ЗА СЕБЕ СИ

СМИСЪЛ. ТАЗИ УЛИЦА С ТОЗИ ЗАВОЙ СА

БЕЗКРАЙНИ ЗА МЕН КАТО ВЕЧНОСТ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коритаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ам, не давам по принццип съвети ама не може ли просто "но" да слезе на долния ред, а пък "смисъл" да се качи на горния- римата изобща не се променя а даже се появява!
    А иначе идеята е много хубава- поздравления!
    Ники
  • Завоят, където ТЯ изчезва...
    Много хубав детайл си доловил, Георги.
    Подкрепям предложението:
    четвърти ред на първия куплет да се съкрати малко по обем, в вторият куплет да се допълни с още един стих.
    Потруди се.
    И - успех!
  • трябва ти още един ред ... финален ... или преди финалният да го завреш ... мой прочит ...

    и наистина без главни букви
    и по-читава подредба е необходима
  • Жоро, защо си развалил този хубав стих с главни букви!

    п.п.: Добре дошъл в Откровения!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....