отчаявящ (Георги Коритаров)
2 2
Jan 22, 2009, 10:50 AM

БЕЗ 

  Poetry » Love
750 0 4

ЕЙ НА ОНЗИ ПРОТИВЕН ЗАВОЙ

ТЕ ПРЕГЪРНА С РЪЦЕТЕ СИ МРАКА.

АЗ ПОВИКАХ СЛЕД ТЕБЕ: "ПОЧАКАЙ, ПОСТОЙ!", НО

ТИ ПОТЪНА В НЯКАКЪВ ВХОД, БЕЗ ДА ЧУЕШ, ЧЕ АЗ ТЕ ОБИЧАМ!

 

ОТТОГАВА НЕ ВИЖДАМ ЗА СЕБЕ СИ

СМИСЪЛ. ТАЗИ УЛИЦА С ТОЗИ ЗАВОЙ СА

БЕЗКРАЙНИ ЗА МЕН КАТО ВЕЧНОСТ!

© Георги Коритаров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ам, не давам по принццип съвети ама не може ли просто "но" да слезе на долния ред, а пък "смисъл" да се качи на горния- римата изобща не се променя а даже се появява!
    А иначе идеята е много хубава- поздравления!
    Ники
  • Завоят, където ТЯ изчезва...
    Много хубав детайл си доловил, Георги.
    Подкрепям предложението:
    четвърти ред на първия куплет да се съкрати малко по обем, в вторият куплет да се допълни с още един стих.
    Потруди се.
    И - успех!
  • трябва ти още един ред ... финален ... или преди финалният да го завреш ... мой прочит ...

    и наистина без главни букви
    и по-читава подредба е необходима
  • Жоро, защо си развалил този хубав стих с главни букви!

    п.п.: Добре дошъл в Откровения!!!
Random works
: ??:??