13.03.2015 г., 21:31

Без

872 0 21

 

 

Не вярвам в живота.
В хората не вярвам.
Не мисля за него.
Не мисля за тях.
Всяка мисъл е грях,
когато си вярвал,
а после от нея
останал е прах...
Нула преместване
в сляпо ежедневие.
Без неизвестност.
Без премеждия.
Без вълнения.
Без угризения.
Само видения
в сънен отбой
пропаст отварят
на всеки завой...
Душата оглежда се
в мътен порой.
И свлича
безпомощни струни
...надолу -
там
надалеко...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма да се уморя да повтарям.Чудесен изказ.и това те води към новости в живота и преживявания. харесах. Поздрав Младен
  • Благодаря ти, Ваня! Трогнат съм от мъдрите ти и зареждащи с вяра думи.
    Не бях забелязал, че съм стигнал до 200. Мерси, че го отбеляза.

    Хубава неделна вечер и вдъхновена нова седмица!
  • Права си, Евелина! Приемам забележката ти като особено уместна. Понеже цял живот се занимавам с откриване и доказване на теореми, понякога ми се се иска всяко твърдение да е теорема, която следва да докажа.

    Поздравявам те за ценните вметки!
  • Уместно ли е сравнението с понятието "теорема", по-добре с теория, което е различно, - или "хипотеза", установена чрез наблюдение или изживяване...!!!
  • Мерси за коментара, но няма хора без грехове, Ева! Освен родените чрез непорочно зачатие. Христос бе един от тях, но повярвай ми, че не стана по-радостен от това, а дори бе разпнат. Казаното от мен е общовалидно. Следователно всеки, на определен стадий от живота си, ще го преживее, като действието на теорема. Изказал съм го от 1-во лице ед. число, но е съотносимо към всички земляни!

    Приятна неделя!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...