13.03.2015 г., 21:31

Без

876 0 21

 

 

Не вярвам в живота.
В хората не вярвам.
Не мисля за него.
Не мисля за тях.
Всяка мисъл е грях,
когато си вярвал,
а после от нея
останал е прах...
Нула преместване
в сляпо ежедневие.
Без неизвестност.
Без премеждия.
Без вълнения.
Без угризения.
Само видения
в сънен отбой
пропаст отварят
на всеки завой...
Душата оглежда се
в мътен порой.
И свлича
безпомощни струни
...надолу -
там
надалеко...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма да се уморя да повтарям.Чудесен изказ.и това те води към новости в живота и преживявания. харесах. Поздрав Младен
  • Благодаря ти, Ваня! Трогнат съм от мъдрите ти и зареждащи с вяра думи.
    Не бях забелязал, че съм стигнал до 200. Мерси, че го отбеляза.

    Хубава неделна вечер и вдъхновена нова седмица!
  • Права си, Евелина! Приемам забележката ти като особено уместна. Понеже цял живот се занимавам с откриване и доказване на теореми, понякога ми се се иска всяко твърдение да е теорема, която следва да докажа.

    Поздравявам те за ценните вметки!
  • Уместно ли е сравнението с понятието "теорема", по-добре с теория, което е различно, - или "хипотеза", установена чрез наблюдение или изживяване...!!!
  • Мерси за коментара, но няма хора без грехове, Ева! Освен родените чрез непорочно зачатие. Христос бе един от тях, но повярвай ми, че не стана по-радостен от това, а дори бе разпнат. Казаното от мен е общовалидно. Следователно всеки, на определен стадий от живота си, ще го преживее, като действието на теорема. Изказал съм го от 1-во лице ед. число, но е съотносимо към всички земляни!

    Приятна неделя!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...