30.12.2018 г., 12:31 ч.
Без
Безкръвна изчезна луната
и остави небе без звезди.
Нецелуната тръпне земята,
яхнала облак с бодливи юзди.
Бездомно търкаля се времето.
Стенат багри под тежка слана.
Пътища, спънати в стремето
чакат пролетна ласка в съня.
Безлюбовно валят тихо вън
разпънати на кръст мълчания.
Кристали в калта търсят своя сън.
Във зидовете вият нечии мечтания
© BennG Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Силен и концентриран поетичен текст. Аплаузи!
-
Хубаво!
-
😃🎄🎉! весело посрещане на Новата година, до година, до амина!
-
Станисла, чудесно оптимистично продължение се е получило - благодаря!
contessa, Благодаря за насърчителните думи! -
В бездомното безвремие нощта догаря,
но ти и аз сме тука и сега,
и в този миг светът се целият разтваря
с очакване и вяра в пролетта...
-
Предчувствам една много посещавана страничка...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Светли делници и вълшебни празници за вас през новата година!