Без
Безкръвна изчезна луната
и остави небе без звезди.
Нецелуната тръпне земята,
яхнала облак с бодливи юзди.
Бездомно търкаля се времето.
Стенат багри под тежка слана.
Пътища, спънати в стремето
чакат пролетна ласка в съня.
Безлюбовно валят тихо вън
разпънати на кръст мълчания.
Кристали в калта търсят своя сън.
Във зидовете вият нечии мечтания
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© BennG Всички права запазени
