Без чувства
Свещта угасва върху масата
и виното остава недопито.
А устните ми парят върху чашата
и как боли,боли сърцето свито!
Сълзите падат по лицето ми
и аз не знам защо така е.
Но чувствата не трябва да показваме,
защото с теб така си обещахме!
Но може ли без чувства да живееме?
Нали затуй сме хора за да казваме,
кога боли ни и кога обичаме,
но не,не трябва ний да ги изричаме!
Ушите ти запушвам да не чуеш,
това което от сърце изричам.
Сърце,ти спри,недей да биеш,
защото казвам пред света,че го обичам!
и виното остава недопито.
А устните ми парят върху чашата
и как боли,боли сърцето свито!
Сълзите падат по лицето ми
и аз не знам защо така е.
Но чувствата не трябва да показваме,
защото с теб така си обещахме!
Но може ли без чувства да живееме?
Нали затуй сме хора за да казваме,
кога боли ни и кога обичаме,
но не,не трябва ний да ги изричаме!
Ушите ти запушвам да не чуеш,
това което от сърце изричам.
Сърце,ти спри,недей да биеш,
защото казвам пред света,че го обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Георгиева Всички права запазени
