Без чувства
Свещта угасва върху масата
и виното остава недопито.
А устните ми парят върху чашата
и как боли,боли сърцето свито!
Сълзите падат по лицето ми
и аз не знам защо така е.
Но чувствата не трябва да показваме,
защото с теб така си обещахме!
Но може ли без чувства да живееме?
Нали затуй сме хора за да казваме,
кога боли ни и кога обичаме,
но не,не трябва ний да ги изричаме!
Ушите ти запушвам да не чуеш,
това което от сърце изричам.
Сърце,ти спри,недей да биеш,
защото казвам пред света,че го обичам!
и виното остава недопито.
А устните ми парят върху чашата
и как боли,боли сърцето свито!
Сълзите падат по лицето ми
и аз не знам защо така е.
Но чувствата не трябва да показваме,
защото с теб така си обещахме!
Но може ли без чувства да живееме?
Нали затуй сме хора за да казваме,
кога боли ни и кога обичаме,
но не,не трябва ний да ги изричаме!
Ушите ти запушвам да не чуеш,
това което от сърце изричам.
Сърце,ти спри,недей да биеш,
защото казвам пред света,че го обичам!
© Живка Георгиева All rights reserved.
