22.02.2023 г., 15:33 ч.

Без душа жив труп е човекът 

  Поезия » Философска, Гражданска
5.0 / 2
217 0 4

 

Далече, много сме далече,
от портите на онзи Рай
на който някога, човече,
змията сложи за нас край.

И май е път еднопосочен
поетият от нас тогава.
Уверено по него крачим,
а той, той ни отдалечава
от святото начало,
което си остана там,
където в непорочно бяло
се сливат сънища и блян...

Върви, човеко, път те чака,
за тебе е и този свят,
но следваш ли във него мрака,
ще страдаш в своя собствен ад!

Накрая даже ще забравиш,
че избор имал си и друг -
Душата си, ако не пазиш
и живо тялото... е труп!...

 

09.02.2023.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Сънуваш призрака на пролетта сред голите дървета на декември... едно кокиче - знак на близостта на д...
  • И в тази сива утрин ще помоля Господ да ме направи като него съвършен. Загърбил бремето на остеопоро...
  • На сцената искряха светлините танцуващи във звезден пирует, когато от Страната на Мечтите пристъпвай...

Още произведения »