Без душа жив труп е човекът
Далече, много сме далече,
от портите на онзи Рай
на който някога, човече,
змията сложи за нас край.
И май е път еднопосочен
поетият от нас тогава.
Уверено по него крачим,
а той, той ни отдалечава
от святото начало,
което си остана там,
където в непорочно бяло
се сливат сънища и блян...
Върви, човеко, път те чака,
за тебе е и този свят,
но следваш ли във него мрака,
ще страдаш в своя собствен ад!
Накрая даже ще забравиш,
че избор имал си и друг -
Душата си, ако не пазиш
и живо тялото... е труп!...
09.02.2023.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
