9.12.2019 г., 0:18 ч.

Без дъно 

  Поезия » Друга
534 0 0


Пропука се...
Строшена цялост в безвремие на тих кошмар.
А нищото - раздира с болка душа, присвила се от страх.
Ридание изхвърлено с прибоя - напира с глух замах.
И нейде - в слегнат от надежди мрак оттеква тъп шамар.
До тук ли съм?..

 

Потъва...
Безкарай с привкус на гнил метал.
Разсечен плам с отровно острие, нащърбено от подла злоба.
Скована нота, била нечий смях, превива се във скоба.
А времето, от нежен трепет, превръща се в печал.
Какво ли става?

 

Без дъно...
Присвит на топка смътен спомен.
Пробуждане от тъпа тежест, обвила се в тъга и прах.
И късче от пробит копнеж, раздира всичко със замах.
А ужасът е врящ и вероломен.
Потънах...

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??