Пропука се...
Строшена цялост в безвремие на тих кошмар.
А нищото - раздира с болка душа, присвила се от страх.
Ридание изхвърлено с прибоя - напира с глух замах.
И нейде - в слегнат от надежди мрак оттеква тъп шамар.
До тук ли съм?..
Потъва...
Безкарай с привкус на гнил метал.
Разсечен плам с отровно острие, нащърбено от подла злоба.
Скована нота, била нечий смях, превива се във скоба.
А времето, от нежен трепет, превръща се в печал.
Какво ли става? ...