Без дъно е душата ми. Наливай!
Без дъно е душата ми. Наливай!
Любов, и болка - в две кристални чаши.
А капката последна - не прелива...
Наливай! Аз от болки не се плаша.
Виж - плаша се от липсата. Онази...
Най-страшната! Отново да те няма...
От нея, вярвам - Бог ще ме опази.
Защото любовта - е Път за Двама.
Наливай болка. Моля те - не спирай!
Наливай смело - с чашата голяма...
Та, всеки ден - по малко - да умирам.
Отколкото... отново да те няма.
Наливай щедро! Няма да избягам.
Дори не знаеш - колко мога още! -
да пия болка. После - да си лягам
до силното ти рамо... всички нощи!
И устните ти - дълго да попиват
сълзите - по-случайни от вината...
А после - в огнен танц да се извиват -
до изпепеляване - телата ни...
Наливай болка. Моля те! Не спирай.
Наливай болка! Толкова е сладка...
От болката - сърцето не умира.
Умира любовта. Но е за кратко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
