Когато завали сребро в прозорците,
побелялото небе
запечатва овехтелите ми силуети
- всичките - във стъкленици,
под восък тежък стиснали в дъната си
пепелни ресù
от много пролети и зими
по сковани от илюзии лавици...
... от мен до мен луната
се търкулва
и
плисва
зелено-мастилени
огледални четвъртъци в очите ми.
© Дора Павлова Всички права запазени
Поздрави!