Когато завали сребро в прозорците,
побелялото небе
запечатва овехтелите ми силуети
- всичките - във стъкленици,
под восък тежък стиснали в дъната си
пепелни ресù
от много пролети и зими
по сковани от илюзии лавици...
... от мен до мен луната
се търкулва
и
плисва
зелено-мастилени
огледални четвъртъци в очите ми.
© Дора Павлова All rights reserved.
Бъди здрава!!!!!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
