понякога съм запетая и казвам „почакай“
нейния поглед е въпросителен „защо“
но знам че знае
въздишам с многоточия
най-многозначителната реплика на света
и не ѝ пиша
тя може да чете ненаписаното
пише ми се така както обичам света
без тирета
говори ми се без две точки
усещам без скоби
искам да я слушам без пряка реч
обича ми се без глаголни времена
живея с повече от три удивителни
без граматика
© Ярослав Митков Всички права запазени