19.10.2004 г., 0:30 ч.
Без име
Без име
Искрица блясва в мрака черен,
умира някоя звезда.
Ако ти си пожелаеш нещо -
казват, ще го сбъдне тя.
Видях те нежна и красива,
но не търсех красота,
тъй както в плен не искам
да хвана твоята душа.
Единствено, което мога
да поискам от умираща звезда,
е да ме обичаш мила моя,
да бъде силна, чиста любовта.
/11 Декември 2003 г./
Посвещава се на Таня (Станимира)
© Даниел Герджиков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
наистина има красота!
-
lollita (Яна Поптолева) - а бе щастливка тя... ама нещо не иска да си погледне щастието. Обичам я, но както се предполага, тя май не ме обича. Таааа.. щастието ... да!.. за нея. За мен щастие.. Ама друг път! (Както обичаше да казва Димитър-Митко Миташки във филма Куче в чекмедже)
-
аз също като теб пиша това, което ми говори душата, и честно казано просто изливам чувствата на хартия без да мисля за нищо в този момент. Съгласна съм с всички, които ни помагат с своята критика, така ни помагат да се усъвършенстваме и им благодаря, но само ритъма ли е важен? За мене е по важно чувството, което изразявам, предполагам и за теб. И ако си искрен в чувствата си в това стихотворение това е добре. това момиче Таня (Станимира) е голяма щастливка. (искрено се надявам наистина да е едно момиче с две имена, защото в противен случаи всичко което си написал е един фалш и дори не заслужава дасе коментира, при това не само ритъма му). А за самото стихотворение мнението ми е, че е просто прекрасно
-
Даниеле - всъщност би трябвало да ги харесваш, защото са над средното ниво и даже, ако не ме беше помолил изрично щех да си кажа мнението по малко по-различен начин, а именно, че ми харесва стихчето. Всъщност ако не пишеш не можеш и да се усъвършенстваш и се радвам, че приемаш думите ми спокойно - това е може би най-важното - да не се вълнуваш от критиката, а да търсиш рационалното в нея. Както ти си любител и пишеш от любов към поезията или от бушуващите в душата ти чувства, така и аз съм любител, а не професионалист в тази област. Всъщност, ако преди 6 месеца бях написал тези думи щях сам да се потупам по гърба, а сигурно ако ги прочета след още 6 ще ми се стори доста слаба критика. Но колкото имам толкова давам, както и ти.
Ако ми позволиш да обобщя - пиши и ще започнеш да пишеш по-добре. Сигурен съм, че можеш. А даже и да не подобриш стила си - пиши за удоволствие.
Ако искаш да видиш как човек се променя с времето - прочети някой от публикуваните ми разкази, след като си прочел "Вертикалния прогрес" (също публикуван) и ще видиш, че с практиката нивото се е вдигнало (или поне се лаская, че е така).
Приятни мигове с "Откровения" - това е което ще ти пожелая. И си харесвай произведенията, най-малкото защото са плод на собствените ти усилия. -
suffer_angelus : нищо не съм забравил. Благодаря, че откликна на предложението ми. Не, че да се оправдавам, ама честно казано, аз не си харесвам стиховете. А за "поантата"(ако трябва да съм честен, не знам какво се крие зад това понятие), нямам достатъчно познания и сила на израза, просто защото пиша както ми идва отвътре. Може би след допълнителни обработки ще се получи нещо наистина по-добро. Все пак балгодаря за вниманието . За сега май това мога да напиша, че ако тргна да пиша много - забравям с какво съм почнал и стават глупави работи
-
Не занбравяй, че сам ме помоли.
Първо - очевидно не особено добро боравене с езика. Словосъчетанието "мрака черен" не ми се струва удачно, дори да е търсено засилване на чувството за тъмнина - не се е получило. Също така внушението за нейната красота е слабо и бледо. Една метафора, едно сравнение, дори клиширано такова, извиква в съзнанието на четящия неговата представа за красивата жена, докато "нежна и красива" звучи плоско, сякаш измислено от човек, който просто се опитва да "върже стиха".
Ритмиката е нарушена в първата строфа, където авторът очевидно не се е съобразил, че в "казват, ще го сбъдне тя" след "казват" при четене се прави пауза. Дефектът евентуално може да се коригира като "Ако ти си пожелаеш нещо" се промени на "и ако ти си пожелаеш нещо", което без да променя смисъла подобрява чувствително ритмиката.
Втората строфа не се чете плавно "но не търсех красота" може да се промени на "но аз не търсех красота".
Третата строфа "Единствено, което мога" търпи корекции.
Да ти призная виждам градация, но не съм сигурен, дали масовия читател ще я усети, поантата, доколкото я има е слаба, а за оригиналност не може и дума да става. Посланието ти е рехаво - силно е само вътре в теб, но не си успял да го предадеш на четящия. Вместо след като се докосне до стиха човек да получи удар от допира до силно емоционално заредената творба, читателя усеща по-скоро гъдел - усеща със съзнанието си чувствата, вместо на подсъзнателно ниво. -
Красиво е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Толкова хора го харесват, а никой не му слага оценка.
Не мога да разбера това как да го тълкувам? Ролкова е добро, че не можете да го оцените, или просто не ви харесва, а искате да ме подкрепите... Което и от двете да е - Благодаря Ви на всички!