Oct 19, 2004, 12:30 AM

Без име

  Poetry
3K 0 8
Без име

Искрица блясва в мрака черен,
умира някоя звезда.
Ако ти си пожелаеш нещо -
казват, ще го сбъдне тя.

Видях те нежна и красива,
но не търсех красота,
тъй както в плен не искам
да хвана твоята душа.

Единствено, което мога
да поискам от умираща звезда,
е да ме обичаш мила моя,
да бъде силна, чиста любовта.

/11 Декември 2003 г./

Посвещава се на Таня (Станимира)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Герджиков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересна работа...
    Толкова хора го харесват, а никой не му слага оценка.
    Не мога да разбера това как да го тълкувам? Ролкова е добро, че не можете да го оцените, или просто не ви харесва, а искате да ме подкрепите... Което и от двете да е - Благодаря Ви на всички!
  • наистина има красота!
  • lollita (Яна Поптолева) - а бе щастливка тя... ама нещо не иска да си погледне щастието. Обичам я, но както се предполага, тя май не ме обича. Таааа.. щастието ... да!.. за нея. За мен щастие.. Ама друг път! (Както обичаше да казва Димитър-Митко Миташки във филма Куче в чекмедже)
  • аз също като теб пиша това, което ми говори душата, и честно казано просто изливам чувствата на хартия без да мисля за нищо в този момент. Съгласна съм с всички, които ни помагат с своята критика, така ни помагат да се усъвършенстваме и им благодаря, но само ритъма ли е важен? За мене е по важно чувството, което изразявам, предполагам и за теб. И ако си искрен в чувствата си в това стихотворение това е добре. това момиче Таня (Станимира) е голяма щастливка. (искрено се надявам наистина да е едно момиче с две имена, защото в противен случаи всичко което си написал е един фалш и дори не заслужава дасе коментира, при това не само ритъма му). А за самото стихотворение мнението ми е, че е просто прекрасно
  • Даниеле - всъщност би трябвало да ги харесваш, защото са над средното ниво и даже, ако не ме беше помолил изрично щех да си кажа мнението по малко по-различен начин, а именно, че ми харесва стихчето. Всъщност ако не пишеш не можеш и да се усъвършенстваш и се радвам, че приемаш думите ми спокойно - това е може би най-важното - да не се вълнуваш от критиката, а да търсиш рационалното в нея. Както ти си любител и пишеш от любов към поезията или от бушуващите в душата ти чувства, така и аз съм любител, а не професионалист в тази област. Всъщност, ако преди 6 месеца бях написал тези думи щях сам да се потупам по гърба, а сигурно ако ги прочета след още 6 ще ми се стори доста слаба критика. Но колкото имам толкова давам, както и ти.
    Ако ми позволиш да обобщя - пиши и ще започнеш да пишеш по-добре. Сигурен съм, че можеш. А даже и да не подобриш стила си - пиши за удоволствие.
    Ако искаш да видиш как човек се променя с времето - прочети някой от публикуваните ми разкази, след като си прочел "Вертикалния прогрес" (също публикуван) и ще видиш, че с практиката нивото се е вдигнало (или поне се лаская, че е така).
    Приятни мигове с "Откровения" - това е което ще ти пожелая. И си харесвай произведенията, най-малкото защото са плод на собствените ти усилия.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...